Спомнянето е единственият начин да победим смъртта.
Давид Албахари

Подобни

Животът, знам, че сега е дълъг само чрез проверки на нашите физически и психически сензори, т.е. онези точки, които определят нашето място в пространството, в което живеем. Сигурно затова си спомням само онзи момент на внезапен преход от относителен ред към пълен хаос.
Давид Албахари

Речта ни е необходима толкова, колкото въздухът, който дишаме, защото с речта се освобождаваме от натиска на нереализирани мисли, истории и изречения. Мълчанието може да убие - както този, който мълчи, така и този, който слуша.
Давид Албахари

...най-кратките разкази не са по-невзрачните сродници на обикновените разкази и е редно да гледаме на тях като на пълноправни участници в създаването на онова повествование, оня текст, който представлява правдоподобното тълкуване на света.
Давид Албахари

Зад отворената врата се беше настанила тъмнината. Стояхме в рамката на вратата и кършехме ръце. Така те гледа совата – рече някой. Да, а ти не искаш нито да останеш, нито да си идеш.
Давид Албахари

Нещо без тайна е по-ужасно от нещо с тайна: не крие нищо, всъщност крие всичко.
Давид Албахари

Всяка крачка водеше в нова посока: върху следите от токове отново стъпваха носовете на обувки. Когато някой въздъхнеше, можеше да се проследи въздишката му.
Давид Албахари

С миналото обаче човек никога не трябва да бъде сигурен. Убеден съм, че не е толкова променливо, колкото често се чува, но с удоволствие, макар и в изключително намалена форма, се променя и по този начин влияе на нечие настояще и бъдеще.
Давид Албахари

Всичко е до начина на надвесване: и разказът, и разказвачът, и този, за когото е предназначено разказването. Но онзи, който слуша, той къде е? Защото ако никой не слуша, изречената дума се затваря и вече нищо не може да я отвори.
Давид Албахари

Така че през дъждовния сезон разсъдливият човек носи чадър, докато безразсъдният не го прави и, разбира се, се намокри, когато вали. Благоразумието не е точно знание, а готовност за приспособяване към обстоятелствата в най-кратки срокове.
Давид Албахари

Няма по-страшно от това, каза жената, да попиташ някого дали те обича и да видиш изписана върху лицето му такава досада, че да ти се прииска да забравиш, че съществуваш, само дето въпросът вече е зададен, думите висят във въздуха като прани гащи и ти остава единствено да мълчиш и да чакаш отговора, който бездруго не означава нищо.
Давид Албахари