Добавено |
Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин...
Ерих Мария Ремарк
Подобни
Само свободата си не губи! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
Ерих Мария Ремарк
Наближава вечер, тоест време, когато зверовете търсят самота, а хората другари.
Ерих Мария Ремарк
Чудото винаги ни чака някъде, в близост до отчаянието.
Ерих Мария Ремарк
Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
Ерих Мария Ремарк
- Знаеш, че винаги съм само с теб.
- Знам.
- Останалите бяха... просто неспокойство...
- Да... Знам...
Ерих Мария Ремарк
Твоето няма да си тръгне от теб.
Ерих Мария Ремарк
- Какво значи щастие?
- Още ли не си разбрала? Но кой всъщност знае това със сигурност? Може би щастие означава да танцуваш над пропастта.
Ерих Мария Ремарк
Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безсмисления шемет, да се измъкнеш от безсмисленото еднозвучно свирене на тази вечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка потребност от малко топлота, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или това бе само отказ, бягство? Имаше ли нещо друго освен самотата?
Ерих Мария Ремарк
Времето - то не лекува. То не заздравява раните, а просто ги покрива с марлена превръзка от нови впечатления, нови усещания, жизнен опит. И понякога се вкопчваш в нещо, тази превръзка отлита и свеж въздух попада върху раната, подарявайки ти нова болка... нов живот. Времето е лош лекар. Кара те да забравиш за болката от старите рани, като ти нанася нови и нови... Така и пълзим през целия живот, като негови ранени войници... И с всяка година в душата расте ли расте броя на лошо поставените превръзки.
Ерих Мария Ремарк
Камина, книга, тишина... Преди в това виждах само скука и еснафщина. Сега това е мечтата ми за изгубения Рай.
Ерих Мария Ремарк