 14
|
 Споделяне
|
Добавено |
- Какво прави тъгата ти, докато спиш?
- Бди и чака. А когато изгуби търпение, ме буди.
Иво Андрич
Подобни
Ние изобщо не знаем колко сили и какви възможности носи в себе си всяко живо създание. И не подозираме дори какво можем. Живеем и си отиваме, без да осъзнаем какво сме могли да бъдем и да направим. Това се открива само във велики и изключителни мигове, каквито бяха тези, в които Аска танцуваше за своя вече изгубен живот. Тялото и все повече се изморяваше, а танцът и вливаше нови сили за нови стъпки. И Аска танцуваше.
Иво Андрич
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Има обятия, в които жената се чувства като богиня, сякаш на нея равна няма... От такива обятия нито една жена не би се отказала лесно!
Иво Андрич
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Да мислиш както мислите вие, че всички освен вас са будали и кретени, сигурно е приятно и понякога ви завиждат за това. И все пак да смяташ целия свят само предмет на своята безпогрешна критика и подножие на собственото си величие, намирам, че никак не е хубаво, и съжалявам такъв човек, особено пък онези, които са принудени да живеят край него и да работят за него.
Иво Андрич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Аз съм превит от живота, но не съм победен, а надигран!
Иво Андрич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Болезнена илюзия. Разновидност на Ада!
Иво Андрич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек може да бъде обзет от истинско отчаяние, когато у онези които смята за близки, вместо разбиране и усърдна помощ срещне хладни, остроумни анализи на своите възгледи и постъпки. Може би половината от отвратителните и вредни неща, които тровят живота на човека и обезобразяват лицето на света, са изковани в брачното ложе или около него.
Иво Андрич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Искам да бъда неизвестен и забравен със същата сила и болезнена страст, с която други искат да бъдат прочути и прославени.
Иво Андрич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Да, да се спасиш! По-добре казано: да се спасяваш, но не като бягаш от болката, а хващайки се гуша за гуша с нея, опитвайки се да проникнеш в нея, до самата и сърцевина, до средищната и неподвижна точка, в която се кръстосват и неутрализират всички безбройни линии на нейните вечно подвижни сили, и тук да намериш почивка и спасение.
Иво Андрич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Не е най-лошо това, че всичко отминава, а че ние не можем и не умеем да се помирим с този прост и неизбежен факт.
Иво Андрич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
През първата половина на живота човек желае да прави онова, от което през втората половина ще се срамува и отрича, а втората половина преминава в напразни опити да се поправи или поне да се прикрие онова, което се е правило през първата. Така накрая всичко се изтрива и свежда към нула. Остават само разкаяние и срам.
Иво Андрич
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |