 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Погледнете ме в лицето, задръжте погледа ми и ме извикайте с името си.
Андре Асиман
Подобни
Ти ме караш да съм такъв, какъвто съм, който ставам, когато си с мен, Оливър. Ако има някаква истина на света, тя лъже, когато съм с теб и ако намеря смелост да ви кажа моята истина един ден, напомнете ми да запаля свещ в знак на благодарност на всеки олтар в Рим.
Андре Асиман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Отпих от второто си мартини, чувствайки се като упадък като един от онези джаз пианисти, които пушат много и пият много и са намерени мъртви в канавката в края на всеки филм.
Андре Асиман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Толкова време беше минало, толкова много години и кой знаеше колко от тях може да се окажат пропилените години, които без да ни знаят, в крайна сметка ни правят по-добри хора.
Андре Асиман
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Докато ходехме, започнах да се чудя каква е противоположността на линеенето и защо, за разлика от тялото, което хвърля всичко, душата не може да се освободи, а се компилира и натрупва, нараствайки годишни пръстени около нещата, които иска и мечтае и помни.
Андре Асиман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Всичко, което трябваше да направя, беше да намеря източника на щастие в себе си и да не разчитам на другите да го доставят следващия път.
Андре Асиман
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Дали не харесвате хората или просто ви омръзва и не можете да си спомните защо сте ги намерили за интересни.
Андре Асиман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Нерешително, пропълзях на леглото и седнах с лице към него, с кръстосани крака като него, сякаш това беше приетият протокол сред мъжете, които се срещат в полунощ.
Андре Асиман
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Стояхме там няколко секунди, където веднъж с баща ми говорихме за Оливър. Сега той и аз говорехме за баща ми. Утре ще се сетя за този момент и ще оставя призраците на тяхното отсъствие да се разровят през дванадесет часа на деня.
Андре Асиман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Усмихни се и светът се усмихва в отговор. - Оливър, щастлива съм, - казах аз. Той ме погледна с учудване. - Просто си възбудена. - Не, щастлива.
Андре Асиман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Не знаех от какво се страхувам, нито защо се притеснявам толкова много, нито защо това нещо, което толкова лесно може да предизвика паника, се чувства като надежда понякога и като надежда в най-мрачните моменти носи такава радост, нереална радост, радост с привързана примка около него.
Андре Асиман
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |