 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
...Бард мисли за тъмна коса, за топъл смях, за големи очи, по-сини от небето в безоблачна юнска нощ.
Йон Калман Стефансон
Подобни
Живот, какво си ти? Може би отговорът се крие в кухината на въпроса, на удивлението, което крие. Избледнява ли жизнената яснота и се превръща в тъмнина веднага щом спрем да се удивляваме, да се питаме и да разглеждаме живота като баналност?
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
По-лесно е да си щастлив, ако живееш край морето.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Колко години се побират в един ден, в едно денонощие?
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Бард отмества вестника и двамата изваждат от торбите всичко това, заради което животът си струва – ако изключим, в техния случай, червените устни, мечтите и меката коса. Не може да сложиш червени устни в торбата и да ги отнесеш със себе си в рибарска хижа; няма как дори да си ги купиш, въпреки петте магазина в Мястото, който в най-доброто време навръх лятото предлагат такова разнообразие, че да ти се замае главата.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Тате, защо слънцето не пада, защо не виждаме вятъра, защо цветята не могат да говорят, къде отива тъмнината през лятото, светлината през зимата; защо хората умират; защо трябва да ядем животните, те няма ли да се натъжат; кота ще умре светът?
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
...маслената лампа дава добра светлина и прави нощта навън по-тъмна, отколкото е, колкото повече светлина, толкова по-тъмен е светът.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо живеем в свят на несъвършенство, където браковете се провалят, защото любовта, това първо, второ и трето чудо на света, се е превърнала в мрачен вторник, в рутинна, стерилна сигурност?
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
След като всички бяхме деца, лятото беше по-топло, по-дълго, светът беше безкрайно широк, неразбираем и изпълнен с обещания. Веднъж. Живял съм веднъж. Ти ме обичаше веднъж. Имало едно време. Има ли по-тъжна фраза от тази: някога? Имало едно време, но вече не.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Възможно ли е седалището на чувствата да е повече на повърхността, по-близо до кожата при жените, отколкото при мъжете? Че тъй като жената е в състояние да даде живот, тя е по-чувствителна там, както и към страданието, което е измерено само в сълзи, в отсъствие, в болка?
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Той никога не е бил зъл, просто ръката на живота го е ударила.
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |