И това е долният слой в старите кутии: меланхолия, неопределимо чувство за загуба. Ровиш наоколо и той излиза отгоре.
Йон Айвиде Линдквист

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Невъзможно е да се каже защо обичаме нещо или някого. Можем да измислим причини, ако трябва, но важната част се случва на тъмно, извън нашия контрол. Ние просто знаем кога е там. И когато си отива.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Малка, крехка пеперуда със същия цвят като очите на този, когото обичаш, цвят, за който няма думи.
Йон Айвиде Линдквист

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Като че ли нямам нищо в живота си, освен празнотата.
Йон Айвиде Линдквист

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Сега, в крайна сметка, всеки има толкова много приятели, хората пръскват тази дума надясно и наляво.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Потърка дланите си, сякаш искаше да изтрие следите от книгата, която току-що държеше в ръцете си, и се премести в страничната зала.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Човек може да има умисъл за убийство, но да го скрива зад широка усмивка.
Йон Айвиде Линдквист

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Морето е като сляп и глух бог, който ни обкръжава и властва над нас, даже без да знае това, че ние съществуваме.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Най-удивителното от всичко в това място - гробището, е че има толкова хора наоколо и е толкова безумно самотно.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

И какво като в дома има криви стени и изкривен под. Все едно това е рай на земята - техният собствен рай.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Беше изпитала някаква тъга, гледайки лъжиците. Лъжици, които лежаха в калъфа им може би шестдесет години, без никой да ги вземе, да ги държи, да ги използва.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години