 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Първият път, когато я беше видял, си беше помислил за сврака, но сега тя изглеждаше по-скоро като гълъб, мрачен и безпосочен, кълвящ всичко, което изглеждаше така, сякаш може да бъде ядливо.
Лиса Еванс
Подобни
Обзалагам се, че е от онези, които винаги обичат да викат. Войната просто й даде шанс да получи заплащане за това.
Лиса Еванс
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя не знаеше как изобщо е могла да го смята за прост; той беше обратното – той беше като един от онези фантастични възли, всички примки, без краища.
Лиса Еванс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя не можеше да схване половината от това, което той казваше. Имаше дълго лице с уста като пощенска кутия и от нея непрекъснато стреляха листовки. Пактът Рибентроп-Молотов. Империализъм от двете страни. Работникът предаден. Думи изтракаха покрай ушите й.
Лиса Еванс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя имаше познатото усещане, че земята се руши под нея, сякаш стои върху пясъчен замък. Винаги се случваше така: нова идея, няколко секунди - или дори часове - щастлив триумф и след това, ух, щеше да дойде приливът. Следващото нещо, което знаеше, щеше да бъде затънала в последици и недостатъци.
Лиса Еванс
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Слава Богу, че те намерих. Правех малко молитви, така че може би понякога работи.
Лиса Еванс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...учители и несмешни шеги, помисли си тя - те бяха неразривно свързани, като влага и бронхит.
Лиса Еванс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Не е ли странно – каза тя, – че в касата винаги има достатъчно пари за война?
Лиса Еванс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Сърцата гладуват, както и телата; Дай ни хляб, но ни дай рози!
Лиса Еванс
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Кое е нещото, което е по-важно от парите, Ноел? - Вкус.
Лиса Еванс
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Денят след това всички деца изчезнаха, сякаш Лондон е свил рамене и малките хора са паднали от ръба.
Лиса Еванс
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |