Добавено |
Тя беше в един от онези сънища, толкова тежки, че те кара да се чувстваш тъжен, дезориентиран, стомахът ти пълен със сълзи. Толкова дълбок, толкова тъмен сън, че се виждаш как умираш, че се събуждаш облян в студена пот, парадоксално изтощен.
Лейла Слимани
Подобни
Спомням си, че когато за първи път погледнах сина си, разбира се, почувствах любов. Но мисля, че първото чувство не беше любов: беше страх. Някой има нужда от мен. Ако нещо му се случи, какво да правя? Може би няма да оцелея, ако нещо му се случи? Страхът беше толкова голям, колкото и любовта.
Лейла Слимани
Винаги са й казвали, че децата са твърде крехко щастие, то е мимолетно и непостоянно. Децата са вечна метаморфоза. Самите ние не забелязваме в кой момент кръглите им лица се разтягат и стават сериозни.
Лейла Слимани
Така се разви животът й, както и много други жени. Нито намек за състрадание, нито една мила дума. Нито един съвет: от майка на друга майка, от жена на жена.
Лейла Слимани
Майка никога не трябва да бъде обвинявана, че работи.
Лейла Слимани
- Ще бъда наказана за това, - каза си тя. -Ще бъда наказан, защото не знам как да обичам.
Лейла Слимани
Обичам да описвам героите си така, сякаш всички са хванати в капан в стъклена кутия.
Лейла Слимани
Когато живееш в близки отношения с хората, не виждаш кои са те в действителност. По-специално, с бавачките те съществуват само във вашия дом и когато си тръгнат, те всъщност вече не съществуват за вас.
Лейла Слимани
Някой трябва да умре. Някой трябва да умре, за да сме щастливи.
Лейла Слимани
Бебето е мъртво.
Лейла Слимани
Няколко пъти през нощта тя отваряше очи, несигурна дали е минал час или месец.
Лейла Слимани