Добавено |
Фюрерът е първият държавник в световната история, който не само признава и разбира постиженията на изследванията в областта на расовата чистота и генетиката, но ги е издигнал като водещ принцип в правораздаването. За него нищо не е по-важно от здрава нация.
Петер Надаш
Подобни
Животът й беше тук с нея, заедно с всичките й по-ранни животи и спомените от най-ранния й живот. Живот, който бе прекарала сред странни стени, сред странни миризми и странни предмети, чиято история не би могла да знае, или чиито останали следи просто нямаха исторически контекст за нея.
Петер Надаш
Не знам, скъпа, дали има нещо, за което ние хората можем да говорим сериозно.
Петер Надаш
Да си представим, че ще срещне напълно непознатия си двойник, различаващ се от него само пропорционално. Той не можеше да си представи този друг човек, освен като точно подобие, поради което не можеше да бъде момиче. Но този човек трябва да бъде по-съвършен от него, по-скоро като онзи гигант, от когото е бягал, но не толкова съвършен, че да го унижи с физическо и психическо превъзходство.
Петер Надаш
Гражданите на новите демокрации се върнаха към симулацията толкова лесно, сякаш не бяха поне законно свободни хора. Преди се преструваха на социалистически възгледи, сега демократични.
Петер Надаш
В крайна сметка животът си струваше да се живее, защото имаше такова нещо като отмъщение, а Бог ни е дал убийството като наша свобода.
Петер Надаш
В най-значимите моменти от живота умът на човек е зает с напълно несъществени, незначителни неща.
Петер Надаш
Моята глупост ме накара да повярвам, че аз съм историята, а тази мрачна студена нощ просто нейното действие, но всъщност истинската ми история се разигра почти независимо от мен или, по-точно, се случи успоредно с моите собствени малки приключения.
Петер Надаш
...нашата собствена варварска цивилизация, в страх от акта на сътворение, изобщо не зачита творението.
Петер Надаш
Ако само заради ужасната смърт на сина му, той не би могъл да позволи на Сътворението да позволи на атеистите и комунистите да бъдат прави, а материализмът да се радва на такова първенство. Не можеше да повярва, че няма отвъден живот, че няма да има окончателна присъда, че няма вид милост.
Петер Надаш
Тя беше безмилостна майка, дори не заслужаваше да бъде наречена майка, но никога не съм вярвал в това, независимо кой го е казал. По класа и строгост тя приличаше на моя учител по пиано. Хората също ми казаха, малко момче, дори не мисли за нея, не си струва. Тя живееше в строго величие с някого, някъде в далечна и примамлива непозната земя. Те казаха, че това е морална мъка. Което ме накара да си помисля за локва, в която се въртят прасета и пръхтят от удоволствие. Друг път си представях класността като нещо като достойнството, с което моята учителка по пиано понасяше куцостта си; тя никога не се оплакваше. Или като заплашителния акт на съдбата, който ще достигне и мен със своята ярост и един прекрасен ден ще ме порази.
Петер Надаш