Докато излизаше от ваната, Цюндел си помисли: Не разбирам много, но и не желая да разбирам нищо повече. Ще ми се един ден да се събудя с усещането: от днес нататък край, от днес нататък няма да проумявам нищо повече. Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо.
Маркус Вернер

Подобни

Едно италианско семейство тъкмо се обличаше. Толкова обстоятелствено, че не можеше да не гледаш. Помагаха си взаимно, да не би случайно да им се видят онези части, които в Италия все още спадат към личния живот.
Маркус Вернер

От всички болести на днешното време забравата е най-коварната и следователно най-опасната.
Маркус Вернер

Изведнъж ми се стори, че съм лишен от чувства, че са студени, плоски, бях неприятен за себе си.
Маркус Вернер

Не ми трябва небето, ако е залепено за стъклото на прозореца.
Маркус Вернер

Омразата е предпоставка за любовта.
Маркус Вернер

Човешката природа жадува за промяна и свежи цветове, не иска да свикне с навика.
Маркус Вернер

Човек може наистина да обича това, което мрази.
Маркус Вернер

Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено.
Маркус Вернер

В Генуа валеше като из ведро. Той стоеше под аркадите до Централна гара и вдигнал поглед към паметника на Христофор Колумб отсреща, си мислеше: За какво съм тук? Какво изобщо търся? И откъде оня е взел тази енергия? – Искам или не, ще трябва да замъкна тялото си до някой хотел, евентуално то мен. Капнали сме и двамата. Хайде тръгвай, че се смрачава, да потърсим местенце, където да се положим и да заплачем напук на хилядолетните девизи за храброст.
Маркус Вернер

Нейсе, та седя си аз някъде си, мисля за жена си, за професията си, за няколкото мои приятели, ненужен до н-та степен, без особено самосъжаление, без особено бъдеще. Само по келнера, който ми брои парите, разбирам, че съществувам.
Маркус Вернер