Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват наново и цяла ме измислят.
Блага Димитрова

Подобни

Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне:
- Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат:
- Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим:
- Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Блага Димитрова

Да освободим свободата на света - любовта!
Блага Димитрова

За недораслите ми родители моята литнала на воля любов би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам?
Блага Димитрова

Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.
Блага Димитрова

Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.
Блага Димитрова

Тя е родена да обича и да бъде обичана! Но ще срещне ли любов по мярка за себе си? Или все нещо няма да и достига, нещо мъничко, което е всичко?
Блага Димитрова

Дали най-голямата ми грешка не бе страхът от грешката? Тоя страх да не сбъркам! Той спъваше всяка моя стъпка, запушваше всеки мой порив, караше ме все да спирам сред път. Страхът от грешка предизвиква верижна реакция от грешки. Аз бях изгубила себе си. Постоянният страх от грешка е най-опасен климат за младостта. Защо пък нямам право да бъркам? Аз бях много млада. Можех да си позволя смелостта да сгреша.
Блага Димитрова

Искам свободно да избирам и сменям посоките си!
Блага Димитрова

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...
Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.
Горда съм,
че съм родена Жена!
Блага Димитрова

Лицемерните не могат да простят искреността на чувствата ми.
Блага Димитрова