Добавено |
Тя го разпозна веднага: любов, еднопосочно дълбоко обожание, което отскачаше и не се връщаше обратно; внимателна, тиха любов, на която не й пукаше и въпреки това продължи.
Селест Инг
Подобни
Понякога почти забравяш: че не изглеждаш като всички останали. В класната стая, в аптеката или в супермаркета слушахте сутрешни съобщения или оставяхте ролка филм, или взимахте кашон с яйца и се чувствахте като просто още един човек в тълпата. Понякога изобщо не сте мислили за това. И тогава понякога сте забелязвали момичето от другата страна на пътеката да гледа, фармацевтът да гледа, момчето на касата да гледа, и сте виждали себе си отразен в техните погледи: неуместно. Хваща окото като кукичка. Всеки път, когато се виждаше отвън, както те виждаха другите хора, си спомняше всичко отначало.
Селест Инг
Какво направи нещо ценно? Да го изгубя и да го намеря.
Селест Инг
Защото преместването никога не би било достатъчно; той вижда това сега. Навсякъде щеше да е същото. Децата със смесен произход често се борят да намерят мястото си.
Селест Инг
Нещата, които остават премълчани, често са нещата, които ви изяждат – независимо дали защото не сте имали възможност да кажете мнението си, или защото другият човек никога не е успял да ви чуе и наистина е искал.
Селест Инг
Всичко, както беше разбрала, беше нещо като безкрайност.
Селест Инг
Беше твърде голямо, за да се говори за случилото се. Беше като пейзаж, който не можеха да видят наведнъж; беше като небето през нощта, което се върти и върти, така че не могат да намерят краищата му. Винаги би се чувствал твърде голям. Той я бутна вътре. И после я измъкна. През целия си живот Лидия щеше да помни едно нещо. През целия си живот Нат щеше да помни друг.
Селест Инг
Но проблемът с правилата, помисли си той, е, че те предполагат правилен и грешен начин за правене на нещата. Когато всъщност през повечето време просто имаше начини...
Селест Инг
Тя разбира. Няма къде да отидете, освен да продължите. И все пак част от нея копнее да се върне назад.
Селест Инг
През целия си живот тя беше научила, че страстта, подобно на огъня, е опасно нещо. Толкова лесно излезе извън контрол. Катереше се по стени и прескачаше окопи. Искрите скачаха като бълхи и се разпространяваха толкова бързо; ветрецът може да носи жарава на километри. По-добре да контролирате тази искра и да я предавате внимателно от едно поколение на следващо, като олимпийски факел. Или, може би, да се грижи за него внимателно като вечен пламък: напомняне за светлина и доброта, които никога - никога не биха могли - да подпалят нещо. Внимателно контролиран. Опитомени. Щастлив в плен. Ключът, смяташе тя, е да се избегне пожар.
Селест Инг
А самата Лидия - неохотният център на тяхната вселена - всеки ден тя държеше света заедно. Тя погълна мечтите на родителите си, успокоявайки нежеланието, което кипеше в нея.
Селест Инг