Тази тъга идва внезапно. Времето е дъждовно. Безкрайно начало. Изглежда, че всичко продължава така. Дотолкова, че дори децата са грозни.
Саит Фаик Абасъянък

Подобни

Каква полза от литературните произведения, ако те не помагат да отведем хората в един нов и щастлив свят, в друг добър и красив свят?
Саит Фаик Абасъянък

Светът се променя, приятели мои. Един ден вече няма да виждате тъмни петна в небето през есенния сезон. Един ден няма да можете да видите тъмнозелената коса на нашата майка земя отстрани на пътя. Не за нас, но ще бъде лошо за вас, момчета. Видяхме много птици и зеленина. Лошо ще ти е. Неговата история от мен.
Саит Фаик Абасъянък

Колкото повече искам да избягам и да се махна, толкова повече искам да се свържа, да остана, да седя с кръстосани крака...
Саит Фаик Абасъянък

Когато се сблъскаме със смъртта, ставаме страхотни актьори. Страхотни актьори, нищо повече.
Саит Фаик Абасъянък

Заспах спокойно, когато той лежеше до мен през летните дни. Не сънувах нищо. Нищо. Има ли нещо толкова красиво? Дай ми една хапка, ако можеш. В този час. Нищо не е толкова красиво, колкото смъртта.
Саит Фаик Абасъянък

Тези, които не могат да забравят малките неща, са тези, които не могат да забравят най-старите спомени. Пред лицето на тази нещастна сила на техните спомени, те ще умрат, обичайки всяко място и всичко, без да държат страна или родина.
Саит Фаик Абасъянък

Отново Истанбул е грозен. Истанбул? Истанбул е грозен град. Мръсен град. Особено в дъждовни дни. Красиви ли са другите дни или не; не е красиво. През останалите дни Мостът е флегматичен. Страничните му улици са кални и развалини. Той повръща през нощта. Къщите са обърнали гръб на слънцето. Уличките са тесни. Магазинерите са жестоки. Богатите са невежи. Хората са такива навсякъде. Дори тези, които спят по двама на позлатения постел, са необвързани.
Саит Фаик Абасъянък

Безработицата е уморителна...
Саит Фаик Абасъянък

Часовник на стената... Спря точно в три часа... Може би това е часът, когато едно младо момиче губи смущението си, чувството си за любов.
Саит Фаик Абасъянък

Какво ще правим? Нека си представим, че един ден ще живеем в царство, изградено от приятелства, хора и животни, дървета, птици и трева, със сърца, туптящи от чувство за дълг.
Саит Фаик Абасъянък