Добавено |
Замълчах... Наивно реших, че ако успея да задържа думите в себе си, ще се измъкна от клопката... и бурните чувства щяха някак си да отминат.
Никълъс Спаркс
Подобни
Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.
Обичам те.
Никълъс Спаркс
Замислям се и както винаги историята на нашата любов се връща в главата ми. Припомням как започна всичко, навлизам дълбоко в спомена, защото той е всичко, което ми остана.
Никълъс Спаркс
Голямата любов винаги върви ръка за ръка с голямата трагедия.
Никълъс Спаркс
- А ти? - попита тя на свой. - Спомняше ли си понякога за нас?
- Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.
Никълъс Спаркс
Да мислиш за щастието на другия повече отколкото за себе си, без значение колко болезнени могат да бъдат решенията - ето това е истинска любов!
Никълъс Спаркс
Може да изглежда като най-трудното нещо за правене, но трябва да забравиш човека, забравил теб.
Никълъс Спаркс
Понякога най-обикновените неща може да станат необикновени, когато ги вършиш с подходящите хора!
Никълъс Спаркс
Добър или лош, със силните и със слабите си страни, той беше неин завинаги. Тя също беше негова завинаги, колкото и да бе несъвършена. Това е положението - беше си такава, каквато е.
Никълъс Спаркс
Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението, подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къде отивам, нито кога ще стигна там. Дори и сега поглеждам неволно през рамо и те викам. Пиша ти това писмо и се питам кога ще престане всичко това - и дали изобщо ще престане.
Никълъс Спаркс
Но научих, че човек може да превъзмогне всичко, въпреки че му изглежда невъзможно. С времето мъката... става по-поносима. Може да не си отиде напълно, но вече не блокира съзнанието ти.
Никълъс Спаркс