 9
|
 Споделяне
|
Добавено |
Искам свободно да избирам и сменям посоките си!
Блага Димитрова
Подобни
Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...
Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.
Горда съм,
че съм родена Жена!
Блага Димитрова
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Лицемерните не могат да простят искреността на чувствата ми.
Блага Димитрова
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Да обичаш, значи да разбираш.
Блага Димитрова
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Колко сте виновни, хора, пред най-голямата чистота, висота и красота на живота!
Блага Димитрова
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Какво ти е нужно на този свят, задъхана душо, за да дойдеш на себе си и да бъдеш щастлива. Едно дърво пред прозореца със слънчеви пори на сянката, една разтворена книга, ромон на пиано и една съзерцателна вечер...
Блага Димитрова
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
Блага Димитрова
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Влюбеният е най-защитен от шумотевицата. Той като глухар не чува нищо друго освен трепета в себе си.
Блага Димитрова
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Усещах, че ставам своята противоположност. А човек най-страстно се стреми да постигне своята противоположност. Дали любовта отмахваше вътрешните ми граници? Или вродената ми склонност да противореча ме променяше така? Не зная, но тоя неуловим млад човек ми съдействаше да уловя себе си. Не той ми харесваше, а аз сама се харесвах такава, каквато ставах в близостта с него. Чрез тая алхимия се постигаше най-хубавият ми образ. Може би истинският ми образ. Никога не съм била тъй единна и цялостна, както в миговете, когато бяхме двама с него. За нищо на света не исках да го изгубя, за да не изгубя себе си, тъкмо се бях намерила. Без него аз бях една неосъществена възможност. Само там, в неговия поглед, аз виждах себе си, каквато исках да бъда.
Блага Димитрова
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Цял живот копнеем за един-единствен миг. А щом ни връхлети, все не сме дорасли до него, за да го пресрещнем. И все го изтърваваме.
Блага Димитрова
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Искаш със теб да останем добри познати - как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха слети, да се здрависват едва. Погледи, дето до дъно се пиеха жадни, леко да се поздравят. Устни, които се пареха, безпощадни, дружески да си мълвят. Не, ние не можем да бъдем добри познати - няма среда в любовта. Бяхме най-близки, за туй от сега нататък ще сме най-чужди в света.
Блага Димитрова
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |