И тя го целуна, и той се превърна в най-красивия принц.
Поне така го виждаше тя. Поне така се чувстваше той.
Хорхе Букай

Подобни

За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш. Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш.
Хорхе Букай

Никой не стига никъде, когато забрави онези, които обича.
Хорхе Букай

Обичам да мисля за любовта през усилията, които полагаме, за да осигурим свобода на другия да прави каквото поиска, без непременно това да ни харесва. Това е много трудно, но е единственият начин. Когато искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да работим за собственото си щастие.
Хорхе Букай

И все пак, ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш: те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със самите себе си.
Хорхе Букай

Хубавото, което ми се случва, вече съм си го платил!
Хорхе Букай

Хората страдат и си вгорчават живота, защото по дванадесет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванадесет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави.
Хорхе Букай

Нищо не се е променило в мен и все пак... е очевидно, че пейзажът е същият, но очите, които гледат към хоризонта... те са се променили...
Хорхе Букай

Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?
Как успяло да понесе бебето в раница?
Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?
Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?
Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:
- Малкият Панчо е бил сам... Не е имало кой да му каже, че няма да успее.
Хорхе Букай

В края на краищата няма светлина без мрак, няма смелост без страх, няма близо без далече - нищо не може да съществува без своята противоположност.
Хорхе Букай

Точно това беше правил винаги: беше се опитвал да строи все повече пътища, все повече мостове, все повече начини, за да може безусловната любов, която търсеше, най-после да стигне до сърцето му.
Хорхе Букай