 13
|
 Споделяне
|
Добавено |
Тогава разбрах, че когато най-боли - хората мълчат. А когато вече болката си тръгне, тогава започват да плачат. Защото май един по един си тръгват спомените от теб за някого.
Радослав Гизгинджиев
Подобни
Всички обичаме да се връщаме на любими места, за да преживеем наново някаква емоция, която още пазим. Разбираме, че всичко, което, ни се е случило тогава, се случва пак.
Радослав Гизгинджиев
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичам те с цялата си проклета любов...
Обичам те... дори векове да се прераждам, заради всичко това...
Пак ще те позная. Пак ще те настигна...
Свирепо те гони моята любов...
Радослав Гизгинджиев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят...
Радослав Гизгинджиев
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Истинските сълзи са горещи и винаги падат незабелязано. Те не болят, но всичко друго боли.
Радослав Гизгинджиев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Не знам, кой ще е последният непознат поглед, в който ще потъна - затова попивам очите, които виждам и ги разпознавам в себе си. Скачам в бездната на следващата минута. Без страх. Без предистория. Без съмнение. Без пощада към себе си... Просто се влюбвам.
"Страници от Рая. Дневниците", Радослав Гизгинджиев
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!
Радослав Гизгинджиев
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Този, когото трябва да срещнем... Този, който ще промени живота ни - ще го разпознаем от първия момент! Защото ще можем да усещаме душата му, дори и без да знаем нищо за него...
Радослав Гизгинджиев
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
- Вярваш ли в приятелството?
- Не, защото повечето с които се обграждаме предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
- Това означава ли, че не би се доверил повече на никой?
- Разбира се, че бих се доверил.
- На кого би се доверил, ако не на приятел?
- Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
- Може ли да се нарека твой приятел?
- Достатъчно ми е, че искаш да ме виждаш щастлив. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че тези хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости...
Радослав Гизгинджиев
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Тогава разбрах, че когато най-много боли, хората мълчат.
Радослав Гизгинджиев
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Често си мисля, че другите не могат да ме видят. Гледат ме, но не ме виждат. Прегръщат ме, но не ме докосват. Плачат, но нямат сълзи. Говорят, но не казват нищо. Чувстват, но не могат да съчувстват. Съжаляват, но не го осмислят. Правят секс, но остават самотни. Харчат, но са бедни. Танцуват, но не усещат земята под стъпалата си. Дават, но за да получат. Обичат, за да ги обичат тях. Правят любов, за да се размножават. Молят се, но не вярват. Желаят, но не правят нищо.
Радослав Гизгинджиев
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |