Добавено |
Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
Блага Димитрова
Подобни
Влюбеният е най-защитен от шумотевицата. Той като глухар не чува нищо друго освен трепета в себе си.
Блага Димитрова
Усещах, че ставам своята противоположност. А човек най-страстно се стреми да постигне своята противоположност. Дали любовта отмахваше вътрешните ми граници? Или вродената ми склонност да противореча ме променяше така? Не зная, но тоя неуловим млад човек ми съдействаше да уловя себе си. Не той ми харесваше, а аз сама се харесвах такава, каквато ставах в близостта с него. Чрез тая алхимия се постигаше най-хубавият ми образ. Може би истинският ми образ. Никога не съм била тъй единна и цялостна, както в миговете, когато бяхме двама с него. За нищо на света не исках да го изгубя, за да не изгубя себе си, тъкмо се бях намерила. Без него аз бях една неосъществена възможност. Само там, в неговия поглед, аз виждах себе си, каквато исках да бъда.
Блага Димитрова
Цял живот копнеем за един-единствен миг. А щом ни връхлети, все не сме дорасли до него, за да го пресрещнем. И все го изтърваваме.
Блага Димитрова
Искаш със теб да останем добри познати - как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха слети, да се здрависват едва. Погледи, дето до дъно се пиеха жадни, леко да се поздравят. Устни, които се пареха, безпощадни, дружески да си мълвят. Не, ние не можем да бъдем добри познати - няма среда в любовта. Бяхме най-близки, за туй от сега нататък ще сме най-чужди в света.
Блага Димитрова
Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с не любим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!
Блага Димитрова
Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без теб не могат, че се взират в далечината идеш ли... Не е възможно да бъдеш излишен на този свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо...
Блага Димитрова
Няма никъде чист въздух, щом не ти е чиста съвестта.
Блага Димитрова
Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.
Блага Димитрова
Човекът може всичко да загуби по пътя: младост, здраве, сила, вяра, памет, име. Запази ли смеха си, той остава човек.
Блага Димитрова
Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш... Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена.
Блага Димитрова