Дребният, жилест, стар човек спеше като дете. Представях си, че сънува как кравите, прасетата, кокошките и кучетата го обграждат в плътен кръг и го пазят от капаните и предателствата на света.
Анджей Сташук

Подобни

Историите за чудеса са по-добри от самите тях. Светиите от древни времена осъзнаха това, когато от определен момент преустановиха своята чудодейна дейност, позволявайки на паметта ни да постигне всичко останало.
Анджей Сташук

Напълно възможно е все пак да копнеем за този смях, защото те винаги копнеят за глупави неща.
Анджей Сташук

Кошчейни с удвоена сила почувства, че не съществува. Когато излизаше, инстинктивно потопи ръка в светената вода. Тя не помръдна. Архангелът над олтара надуваше тръбата си. Струйка леки като въздуха прашинки се вливаше в слънчевото петно и трептеше като златна нишка. Дървояд прояждаше Гавраил.
Анджей Сташук

Опитвам се да си представя света преди фотографията и не мога. Вероятно изобщо не е съществувал, постоянно е бил изгубен, погълнат от подвижни, ненаситни сетива, нищо не е останало от него.
Анджей Сташук

Имах чувството, че съм натъпкан с нещо по-лошо от дървени стърготини.
Анджей Сташук

Печелех и пари, защото не можах да намеря друго занимание за себе си.
Анджей Сташук

Тъмносиният чадър на небето се издигна над хоризонта. От югоизток под увисналата надиплена яка от облаци се промуши тънко златно острие. На площада в Бардейов полягаха първите вечерни сенки.
Анджей Сташук

Никога не съм мислил за бъдещето като някакво решение. Бъдещето винаги е убежище на глупаците. Той пристига и те трябва да обяснят защо не е пристигнал по начина, по който е трябвало, или да докажат, че точно това са предсказали. Ето защо предпочитам да пия сам или с приятели и да чакам миналото да ни вземе във владение.
Анджей Сташук

Свободата се превърна в стока, чиято достъпност, парадоксално, държи обществото под контрол. Изглежда, че заплахата от загубата й ни позволява да толерираме налагането му.
Анджей Сташук

В наклонената светлина на късната есен жестовете и телата на хората са по-изразителни, колкото по-малко значение имат. Мъжете стоят на ъглите на улиците и се взират в празнотата на деня. Плюят на тротоара и пушат цигари. Това е настоящето. ... Времето, приближаващо се отдалеч, е като въздуха, който някой друг вече е дишал.
Анджей Сташук