Добавено |
Ела, Любов! Побързай! Време няма! Ела, преди да стане светло вън... За да не разбера, че си измама... Че ти не съществуваш, че си сън...
Дамян Дамянов
Подобни
А беше време - кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде!
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък...
Дамян Дамянов
Добрите хора
Добрите хора страдат неизбежно,
усмивката им винаги е мила,
дори прощават изневяра нежно,
защото любят, любят с тиха сила.
Добрите хора винаги ги мамят,
утеха в добрината си намират.
Когато за света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират.
Дамян Дамянов
Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав... Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжовното...
Дамян Дамянов
Само обич самотна и дива,
само обич, много малко е знам,
но затова пък не е ли красива,
нямам друго какво да ти дам...
Дамян Дамянов
Не ме допускай толкоз близо ти до себе си щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва.
Дамян Дамянов
Какъв скъперник е човекът - цени безценното до него, едва щом го забележи друг.
Дамян Дамянов
Запомних и едните, и другите, и третите. И земята, дето ме удари запомних.
И бабините думи: "Който не пада, той не расте!"
Дамян Дамянов
И сам не знаеш гроб ли е, сърце ли е, туй, дето носиш вляво в гърдите си...
Дамян Дамянов
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов
ЗАЩО СМЕ ЗЛИ?
Защо сме зли, защо сме толкоз лоши,
Защо понякога, във толкоз злост удавени,
Делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
Забравяме го в своите дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни -
Еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ех, престанете! Нека поживеем
И ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас, отгоре ни,
Но важно е, дордето сме над нея...
Дамян Дамянов