 20
|
 Споделяне
|
Добавено |
Нито жена, нито злато, нито сребро не правят човека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? ...Свободата. ...Па друго не ти трябва...
Иван Вазов
Подобни
Видях два прегърнати бука в гората, прегърнати нежно, кат либета в жар; от корен до върха обвили се двата - столетия пият любовний нектар.
Иван Вазов
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Нова година
Вчера настъпи нова година.
Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина,
нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи
на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси,
ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват,
голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват -
простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази!... Чувам им екът!
Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат
с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава
с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта Мир вам! пуст звук остава
от деветнайсет века насам.
Иван Вазов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Коледа
Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица
ври в котлето кървавица.
Запей, бабо, като лани,
весело на нас да стане:
ой, Коледо, мой, Коледо,
роди ми се боже чедо!
Иван Вазов
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Въпреки обичая на повечето бащи по онова време - додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите - Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. "Нека да добиват господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето." Анко Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.
Иван Вазов
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения...
Иван Вазов
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях...
Иван Вазов
|
29
|
Споделяне
|
Добавено |
О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...
Иван Вазов
|
41
|
Споделяне
|
Добавено |
Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.
Иван Вазов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки е свободен да вярва в каквото иска. Аз съм против това, да се насилват всички, да вярват в едно и също нещо.
Айзък Азимов
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...
Христо Ботев
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |