Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ.
Фредерик Бегбеде

Подобни

Самотата се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш? В наши дни Декарт не би написал: "Мисля, следователно съществувам". Би казал: "Сам съм, следователно мисля". Никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене. А колкото повече мислиш, толкова по-умен ставаш, следователно и по-тъжен.
Фредерик Бегбеде

Вчера сутринта получих картичка от Клер: "Мили Оскар, не те обичам. Не те обичам. Не те обичам. Не те обичам. Не те обичам." Това е най-прекрасното любовно писмо, което някога съм получавал.
Фредерик Бегбеде

Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.
Фредерик Бегбеде

В 21-ви век Любовта е телефон, който не звъни...
Фредерик Бегбеде

Нищо подобно, малкия. Любовта трае толкова, колкото трябва и въобще не ми пука. А ако искаш да трае по-дълго, смятам че трябва да се научиш да скучаеш. Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека поне търсим приятна досада.
Фредерик Бегбеде

Досущ като живота, вечерта завършва добре, само ако е започнала зле.
Фредерик Бегбеде

Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят.
Фредерик Бегбеде

Животът е устроен така, че само да се почувствате малко щастлив, той незабавно се заема да сложи нещата на място.
Фредерик Бегбеде

Детството ми не е нито изгубен рай, нито семейна травма. По-скоро си го представям като продължителен период на покорство. Склонни сме да идеализираме началото, но детето е преди всичко пакет, който другите хранят, пренасят и слагат да спи. В замяна на подслон и храна пакетът горе-долу се съобразява с вътрешния ред.
Носталгия по детството изпитват хората, които съжаляват за времето, когато са се грижили за тях.
В крайна сметка полицейският участък е като детска градина: събличат ви, дават ви да ядете, наглеждат ви, не ви пускат навън.
Фредерик Бегбеде

Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любов­та е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.
Фредерик Бегбеде