Добавено |
Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно, заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика.
Йордан Йовков
Подобни
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
Йордан Йовков
Но усмивката на тая жена и погледът на очите и заседнаха дълбоко в душата му.
Йордан Йовков
Ако добитъците знаяха да говорят, те щяха да бъдат като нас. И по-добри дори. Как мислиш ти, те всичко разбират, само език нямат. И то е тежкото: удариш го - мълчи, боли го нещо - мълчи, налегнат го да го колят - мълчи. То тяхната мъка край няма...
Йордан Йовков
Не всяко "Браво!" е достойно.
Не всяко "Долу!" е позор.
Не всеки химн - заупокоен.
И не хвалебствен - всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина - последна.
Не всяка грешка - смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен - всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.
Надежда Захариева
Първо, какво бих могъл да направя? Второ, какво бих могъл да прочета? И трето, кого бих могъл да попитам?
Джим Рон
Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутоленият копнеж по нещо загубено или непостигнато?
Димитър Талев
Трябва да има ангели, защото ако всички молби и молитви, които отправяме, отиват директно при Бог, то тогава ще настъпи пълен хаос.
Джени Смидли
Несправедливостта не винаги е свързана с действие; често тя се състои именно в бездействие.
Марк Аврелий
Самотата се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш? В наши дни Декарт не би написал: "Мисля, следователно съществувам". Би казал: "Сам съм, следователно мисля". Никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене. А колкото повече мислиш, толкова по-умен ставаш, следователно и по-тъжен.
Фредерик Бегбеде