Добавено |
Когато се сблъскаме със смъртта, ставаме страхотни актьори. Страхотни актьори, нищо повече.
Саит Фаик Абасъянък
Подобни
Заспах спокойно, когато той лежеше до мен през летните дни. Не сънувах нищо. Нищо. Има ли нещо толкова красиво? Дай ми една хапка, ако можеш. В този час. Нищо не е толкова красиво, колкото смъртта.
Саит Фаик Абасъянък
Тези, които не могат да забравят малките неща, са тези, които не могат да забравят най-старите спомени. Пред лицето на тази нещастна сила на техните спомени, те ще умрат, обичайки всяко място и всичко, без да държат страна или родина.
Саит Фаик Абасъянък
Отново Истанбул е грозен. Истанбул? Истанбул е грозен град. Мръсен град. Особено в дъждовни дни. Красиви ли са другите дни или не; не е красиво. През останалите дни Мостът е флегматичен. Страничните му улици са кални и развалини. Той повръща през нощта. Къщите са обърнали гръб на слънцето. Уличките са тесни. Магазинерите са жестоки. Богатите са невежи. Хората са такива навсякъде. Дори тези, които спят по двама на позлатения постел, са необвързани.
Саит Фаик Абасъянък
Безработицата е уморителна...
Саит Фаик Абасъянък
Часовник на стената... Спря точно в три часа... Може би това е часът, когато едно младо момиче губи смущението си, чувството си за любов.
Саит Фаик Абасъянък
Какво ще правим? Нека си представим, че един ден ще живеем в царство, изградено от приятелства, хора и животни, дървета, птици и трева, със сърца, туптящи от чувство за дълг.
Саит Фаик Абасъянък
Никога не съм срещал рибарско бърборене. Ако човек говори, той не е рибар. Рибарят не е приказлив.
Саит Фаик Абасъянък
Може би сме деца на слънцето, въздуха и водата, но жените определено са от земята.
Саит Фаик Абасъянък
Хората са такива навсякъде. Дори тези, които спят по двама на позлатени легла, са необвързани. Самотата е изпълнила света. Любовта започва с любовта към някого. Тук всичко свършва с любовта към човека.
Саит Фаик Абасъянък
Не гледай светлината на това лице. Той е лъжец, измамник.
Саит Фаик Абасъянък