 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
И тя, и съпругът й се опитали да стоят извън политиката, като приели партийното членство само защото това бил очевидният начин да получат апартамент, кола, почивка в България. Спомняйки си за миналото, тя признава, че са били пасивни, кротки и послушни. Малко като нас, мишките, нали разбираш... Това е бил единственият начин, ако не си готов да отидеш в затвора, а сега ни се иска да забравим за това.
Славенка Дракулич
Подобни
В края на краищата какво е любовта? Сега ми се струва, че това е просто дума за цял набор от чувства, от нежност до солидарност и страст. Защото не бива да забравяме, че езикът е неточен инструмент, за разлика от живописта или музиката. Любовта е общият знаменател, обикновена кошница, в която човек слага всякакви неща.
Славенка Дракулич
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Накрая, скъпи търпеливи читателю, осъзнавам, че започнах това дълго, но необходимо въведение с лек тон и завърших въвлечен в политика, история и идентичност - точно като типичен източноевропейски интелектуалец - и не се извинявам за това.
Славенка Дракулич
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Така формулирано, на хартия, решението му изглежда по-реално. Същото е и със страниците, стават по-ясни едва когато ги напише. Но той забрави, че хората не са идеи, думите, отправени към нея, могат да предизвикат последствия.
Славенка Дракулич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би безполезните мъже по-лесно се превръщат във военни престъпници.
Славенка Дракулич
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
За първи път в живота си дадох част от себе си на някого, без това да ме унищожи емоционално. Чувството е прекрасно.
Славенка Дракулич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Образът на мъничко черно вързопче в женски ръце ще остане завинаги в душата на С. - това е образът на жената, която жертва детето си на войната, защото войната е по-силна и от нея, и от бебето.
Славенка Дракулич
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Митът за предимствата на живота на Запад обаче не загуби силата си дори след краха на комунизма.
Славенка Дракулич
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Чудя се - това усещане за несигурност, за уязвимост, за издърпване на килима изпод краката, този страх пред лицето на желаното, но непознато - дали това е цената, която трябва да платим, за да стигнем до бъдеще, което е постоянно ни убягва?
Славенка Дракулич
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Ние вече не сме хора, - смята С., - концентрационният лагер ни накара да престанем да се чувстваме хора. Как можем отново да свикнем с живота извън него?
Славенка Дракулич
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше объркващо чувство. Когато попаднеш в нова среда и се почувстваш заобиколен от познат език като топло палто, това ти дава усещане за сигурност, защита.
Славенка Дракулич
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |