Лив тичаше през гората. Корените на дърветата я спъваха отново и отново, тя падаше на мократа земя, ставаше и продължаваше да бяга.
Стина Джаксън

Подобни

Трудно е да скърбиш за това, което никога не си имал.
Стина Джаксън

Снопчета мъгла се движеха между дърветата като призраци.
Стина Джаксън

- Знаеш ли кое е по-важно от това да дадеш дом на дъщеря си? - Какво? - Да я накара някой ден да се осмели да го напусне.
Стина Джаксън

Тя сочи с ръце към гората, пълна с късни следобедни сенки.
Стина Джаксън

Щастието гледа в къщата, ако радостта живее в душата.
Стина Джаксън

Всичко свърши, ще каже той и майката веднага ще разбере какво има предвид. Мърда се, за да му направи място под завивките, гали клепачите му с върховете на пръстите си, както когато беше малък, и прошепва, че да, чудовището вече го няма, то го е прогонило.
Стина Джаксън

Манията винаги е била знак за нов ад.
Стина Джаксън

- Според моя опит, на първо място, трябва да се пазите от усмихнати хора. - За какво говориш? - Говоря за тези, които се хилят без причина, оголват зъби, за да спечелят. Именно в тях се крие злото.
Стина Джаксън

Бащата беше ядосан на живота и отрови съществуването им с жлъчката си. Дори на смъртния си одър той продължи да се оплаква.
Стина Джаксън

Няма място за справедливост на този свят. Целият този живот е просто подигравка с човека.
Стина Джаксън