Научих, че светът всъщност е пълен с хора, всички готови да ви кажат колко вероятно е нещо и какво означава да бъдеш реалист. Но това, което също научих, е, че никой, никой не знае наистина какво е възможно, докато не отиде и не го направи.
Лиз Мъри

Подобни

Навсякъде около нас хората бяха готини. По асоциация и ние бяхме такива.
Лиз Мъри

Светът се състоеше от хора, които бях отвратителни, а в целия свят само една майка ме обичаше. Само тя знаеше как да ме прегърне, за да забравя за всичко лошо.
Лиз Мъри

Кратката ни среща ми помогна да разбера, че мога да променя ситуацията, в която се намирам, към по-добро.
Лиз Мъри

Видях, че мама и татко не са в състояние да ми дадат това, което сами нямат.
Лиз Мъри

Казах си: ами ако се събудя и всеки ден правех всичко по силите си през този ден, за да променя живота си. Какво може да се случи само за месец? За година?
Лиз Мъри

Остана ми само една черно-бяла снимка на майка ми, когато беше по-малка. Тя беше на 17, когато беше заснета и красива с тънки къдрици и очи, които блестяха като тъмни мрамори.
Лиз Мъри

Лиз, не знам отговора на въпроса ти и няма да се преструвам. Хайде, ще разбера отговора и ще се върна към него по-късно.
Лиз Мъри

В крайна сметка, кога свършва детството? Сигурно когато човек поеме отговорност и започне сам да се грижи за себе си.
Лиз Мъри

Бях вдъхновен от въпрос, който непрекъснато се повтаряше в ума ми: Мога ли наистина да променя живота си? Прекарах толкова много дни, седмици, месеци и години в мислене как да правя нещата с живота си и сега исках да знам, ако се ангажирам с цел и се събуждам всеки ден, работейки усилено за нея, мога ли да променя моята живот?
Лиз Мъри

Не е като да бяхме онези бездомни хора, които видяхте да бутат търговски вагони, пълни с тъжни неща като рамки за картини, електронни части и чанти с дрехи; толкова очевидно счупени хора, че можете да познаете, само като погледнете, какво е това, което се е огънало и счупило, за да ги стигне до там. В сравнение с тях бяхме късметлии, без цял живот, който се нуждаеше от бутане в колички или пренасяне в чанти, които продължаваха да се отварят и разливат, за да им напомнят за какво точно се държат и защо отказват да спрат да го носят.
Лиз Мъри