Добавено |
Погледнах го студено, онази студенина, която идва от откриването на тайна, която може да ни донесе огромна полза.
Роберто Арлт
Подобни
Майсторството няма нищо общо с личността. Създателят на красиви стихове най-често се оказва ходеща помийна яма.
Роберто Арлт
Все едно отпечатъкът на някой човек се отбелязва в нас върху материал, подобен на гипса, който с допир губи релефност. Аз многократно бях прехвърлял в паметта си този скъп образ, така че нямаше как той да остане непокътнат в мен, и тя, която първоначално беше щампована в духа ми с всеки нокът и косъм, ръка, крак, гърди, започна бавно да се осакатява.
Роберто Арлт
Почти всичко е измислено, но човекът не е измислил максима на управление, която да надхвърля принципите на Христос, Буда. Не. Естествено, няма да споря с правото на скептицизъм, но скептицизмът е лукс на малцинството... На останалите ще сервираме добре сготвено щастие, а човечеството с радост ще поглъща божествената помия.
Роберто Арлт
Той не направи нищо, освен да се изследва, да анализира какво се случва в него, сякаш сборът от подробности може да му даде сигурност, че е жив.
Роберто Арлт
Кой ще се смили над нас на тази земя. Нещастници, ние нямаме Бог, пред който да се поклоним и целият ни беден живот плаче.
Роберто Арлт
Това, което искам, е другите да ми се възхищават, да ме хвалят... Но този посредствен живот... да бъде забравен, когато умра, сега това е ужасно... но един ден ще умра и влаковете ще продължат да се движат и хората ще ходят на театър както обикновено, а аз ще бъда мъртъв, мъртъв... мъртъв за цял живот.
Роберто Арлт
Сега бях свободен човек, а какво общо има обществото със свободата?
Роберто Арлт
Във физиологично отношение бях полузаспал ленивец, неспособен на никакви активни действия. Отлагам всичко за утре, включително и сбъдването на една мечта.
Роберто Арлт
Мързел... разочарование... Кое друго чувство, ако не страх, може да покрие тези думи? Разбира се, страх, страх да влезе в решителна борба за тяхното щастие.
Роберто Арлт
Понякога вечер си мислех за красотата, с която поетите разтърсиха света, и цялото ми сърце се изпълваше с мъка като уста с вик. Мислех за купоните, на които присъстваха, за купоните в града, за купоните в гористите места със слънчеви факли в цъфтящите градини и моята бедност падна от ръцете ми.
Роберто Арлт