Сутрини, в които най-важното е да решите какво да ядете на обяд и да намажете децата със слънцезащитен крем.
Милена Бускетс

Добавено

Подобни

И знаеш ли какво? Моите целувки са мои. Няма нужда да ги обяснявам на никого, ще ги раздам както намеря и на когото искам. Като пари. Освен че всеки има целувки, те са много по-демократични и много по-опасни, тъй като ни поставят всички на едно ниво. И ако направихте същото, ако всички направихме същото, светът можеше да бъде малко по-хаотичен, но много по-забавен.
Милена Бускетс

Добавено

Благодаря ви, който и да сте, винаги съм разчитал на добротата на непознатите.
Милена Бускетс

Добавено

Доколкото знам, единственото нещо, което, без да причинява махмурлук, помага да прогони мислите за смъртта и за живота също, е сексът.
Милена Бускетс

Добавено

Всеки от нас вижда различни неща, но винаги виждаме едни и същи неща и това, което виждаме, ни определя абсолютно. Инстинктивно обичаме други хора, които виждат същите неща като нас, и веднага се разпознаваме.
Милена Бускетс

Добавено

Не е нещо очевидно, бързането ни кара да спрем да си разказваме истории.
Милена Бускетс

Добавено

Всеки от нас има свой изгубен рай, в който никога не сме имали шанс да живеем.
Милена Бускетс

Добавено

По някаква странна причина никога не съм мислила, че ще навърша четиридесет. На двайсет си представях, че съм на трийсетте, живея с любовта на живота си и няколко деца. И на шестдесет, като правя пай с ябълки за внуците си, не знам как да направя пържено яйце, но щях да се науча. И на осемдесет, като съсипана старица, пия уиски с приятелите си. Но никога не съм се представяла на четиридесет, дори на петдесет. И все пак ето ме. На погребението на майка ми и на четиридесет години.
Милена Бускетс

Добавено

Бяхте щастливи от моето щастие и не пречехте на скръбта ми - не си кършихте ръцете и не четете лекции. Вероятно винаги сте разбирали, че главната любов на живота ми си ти и няма да обичам никого повече.
Милена Бускетс

Добавено

Никога повече няма да бъда видян през твоите очи. Когато светът започне да се обезлюдява от хората, които ни обичат, ние ставаме, малко по малко и следвайки ритъма на смъртта, непознати. Моето място в света беше в твоя поглед и беше толкова безспорно и вечно, че никога не си направих труда да разбера какво има там.
Милена Бускетс

Добавено

Има неща, които не са верни, докато не ги кажеш на глас, и неща, които веднъж казани на глас, вече не са верни.
Милена Бускетс

Добавено