Приказките от детството ни не са истина. Лошите невинаги плащат за злината си, добрите невинаги получават компенсация за доброто, мръсниците въобще не страдат от разкаяние. Дори напротив, съществуват безброй подлеци, живеещи откровено щастливо.
Роса Монтеро

Подобни

Животът е проклета болест, която в крайна сметка убива всички ни.
Роса Монтеро

Само като си абсолютно свободен, можеш да танцуваш добре, да правиш любов и да пишеш добре. Всички дейности са много важни.
Роса Монтеро

Литературата ни прави част от цялото и в цялото индивидуалната болка изглежда малко по-малко боли.
Роса Монтеро

Литературата е пълна с абсолютно необходими безполезни неща.
Роса Монтеро

Ние сме само думи, думи, които отекват в ефира. Думи, прошепнати, изкрещяни, изплюти, думи, повтаряни милиони пъти или думи, едва формулирани от колебливи усти. Не вярвам в отвъдното, но вярвам на думите. Всички думи, които хората са казали от началото на времето, витаят наоколо, увиснали в магмата на Вселената. Това е вечността: недоловим шум от думи.
Роса Монтеро

Реалността и измислицата наистина са смесени. Границата между реалността и фикцията е изключително пореста и хлъзгава. И всъщност, когато си спомням нещо, което ми се е случило преди много време, да кажем преди двадесет години, много пъти не съм сигурен дали наистина съм живял това, което си спомням, или съм мечтал за това, или съм писал за това или съм си въобразил всичко.
Роса Монтеро

Това, което току-що направих, е най-старият трик на човечеството в лицето на ужаса. Творчеството е точно това: алхимичен опит да се трансформира страданието в красота. Изкуството като цяло и литературата в частност са мощни оръжия срещу Злото и Болката.
Роса Монтеро

Когато независимостта ви е струвала толкова, колкото е струвала на Мари, вие сте склонни да се превърнете в мрачна кокошка, която, седнала на малкото яйце на свободата си, кълве всеки, който се приближи.
Роса Монтеро

Може би рутините ни заслепяват и виждаме само това, което мислим, че трябва да видим.
Роса Монтеро

Никой не се примиряваше да бъде отчасти добър и отчасти лош, както винаги е бил, но, разпалени от високопарността на собствените си лъжи, всеки искаше да се представи за чист и съвършен.
Роса Монтеро