Да си спомняш как си бил, когато си бил млад, е като да си спомниш чифт обувки, които някога си носил, чифт стари, износени обувки, които са били изхвърлени на сметището отдавна.
Йенс Кристиан Грьондал

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Не бива да мислиш толкова много за миналото... Поглеждайки назад, ти дава само схванат врат.
Йенс Кристиан Грьондал

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

По някаква причина хората стават сантиментални в определени моменти, не по заповед на сърцето, а просто се подчиняват на напълно безсмислени определени дати в календара.
Йенс Кристиан Грьондал

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Бъдещето няма очертания, толкова е далечно и несигурно, че единственото, за което все още може да се спекулира, е къде ще отидете на почивка през лятото.
Йенс Кристиан Грьондал

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

... но там, в Амстердам, тя беше само моя и наистина изглеждаше забравила, че има и други освен мен. Сякаш се беше освободила от съществуването си като мрачен, разпуснат и изгубен ангел на любовта, способен да накара зрелите мъже да вият към Луната.
Йенс Кристиан Грьондал

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Ала все пак трябва да има толкова много друго, толкова много повече в едно човешко създание от онова, което е разказано и което въобще подлежи на разказване.
Йенс Кристиан Грьондал

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Децата познават родителите си много по-добре, отколкото родителите познават децата си.
Йенс Кристиан Грьондал

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

...децата толкова бързат да пораснат, сякаш детството така или иначе не минава бързо и дори снимките не са в състояние да спрат времето. Напротив, те ясно напомнят колко отдавна е било...
Йенс Кристиан Грьондал

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Промяната не ознаменуваше нова посока, тя се извършваше в телата и умовете ни. Бавно и неусетно се разгръщаше от монотонните спирали на повторението...
Йенс Кристиан Грьондал

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Докато се опитвам да изтъка модела на моята история, все повече ми идва на ум колко много в живота остава неизказано, скрито в сенките. Как се оформя? В кой момент животът би могъл да протече по различен начин?
Йенс Кристиан Грьондал

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Първите ни години бяха сякаш пропаст в безнадеждността на времето и си спомням тогавашното си чувство, сякаш след дълго лутане сред дърветата в дълбока гора по едва забележими, обрасли пътеки най-накрая излязох на светлина и отново видях небето.
Йенс Кристиан Грьондал

2

Споделяне

Добавено преди 2 години