 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Във времена на скръб, вие чакате нещо да се случи, но това, което чакате, вече се е случило.
Робърт Гулрик
Подобни
Децата помнят, че остават до късно. Възрастните мислят за ранното ставане.
Робърт Гулрик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Любовта им към мен беше едновременно мит и мъчение и затова развалих всичко. Нараних ги и ги оставих наранени.
Робърт Гулрик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Не бях в безопасност. Не бях постоянен. Животът ми беше фикция, която бях създал, като извънземно, което идва на земята и се опитва да премине като човек. Обичта на приятелите ми не означаваше нищо за мен, насочена, както беше, към човек, който не беше там. Нямаше никой вкъщи.
Робърт Гулрик
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя изтича до прозореца, за да хване всеки залез, всеки един като чудо, различен всеки ден, пленяващ дълго след като мракът беше изсмукал и последната унция цвят от индиговото небе.
Робърт Гулрик
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисля, че целувката е това, което ни отличава от животните и ни прави божествени.
Робърт Гулрик
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
В един живот, във всеки живот, се случват лоши неща. Случват се много хубави неща, разбира се, знаем какви са - радост, нежност, успех, красота - но се случват и лоши неща. Понякога се случват много лоши неща. Децата се разболяват и умират. Хората, които обичаме, не ни обичат, никога не могат да ни обичат.
Робърт Гулрик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато си млад и тръгваш към прекрасното, всичко е свежо и светло като чисто ново пени, но преди да стигнеш до прекрасното, ще трябва да преминеш през всичко наред. И когато стигнете до всичко, спрете и погледнете добре, дълго, защото това може да е най-далече, до което някога ще стигнете.
Робърт Гулрик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Той я обичаше толкова много, че чувстваше, че костите му ще се счупят. Да я обичаш беше като да лежиш в легло с коприва и усещането на кожата й върху неговата беше единственият балсам, единственият път, когато щипенето спря, докато за нея той беше топлата вана, която тя взе, за да отблъсне студения водопад на Безразличието на Боати.
Робърт Гулрик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
...тя му беше причинила вреда, вярвайки, че нищо няма значение, че нито един момент няма последствия отвъд самия момент. Тя се беше съгласила да го убие, без да осъзнава, че той ще умре.
Робърт Гулрик
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Стоейки в центъра на тълпата, самотата му беше огромна. Чувстваше, че в цялото необятно и замръзнало пространство, в което живееше живота си - всяка нуждаеща се ръка, всяко сърце, желаещо нещо от него - всеки имаше причина да бъде и място, където да се приземи. Всички освен него. За него нямаше нищо. В целия студен и горчив свят нямаше нито едно място, където да седне.
Робърт Гулрик
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |