Добавено |
- Помниш ли, че снощи казах, че ти си моята тайна? - Ана кимна. - Знаех точно какво имаш предвид. Ти си мой.
Джоан Г. Робинсън
Подобни
Дните минаваха - Анна все повече и повече даваше воля на въображението си, по този начин и това привличайки това семейство за себе си и все повече и повече уверяваше, че тези хора просто не могат да бъдат истински.
Джоан Г. Робинсън
Когато сте обичани, става по-лесно да растете и да узреете.
Джоан Г. Робинсън
Ана, намирайки с мъка думите си, им каза нещо, което никога не бе споменавала на никого - че Блатната къща от самото начало й изглеждаше странно позната, като отдавна забравена приятелка.
Джоан Г. Робинсън
Дъждът се влошаваше, попиваше в дрехите й, но нямаше значение. Топлината идваше отвътре, от душата.
Джоан Г. Робинсън
Каква е разликата колко хора са наоколо, независимо дали сте самотник или живеете в голямо семейство! Всичко зависи от това как се чувствате дълбоко в душата си.
Джоан Г. Робинсън
Хубаво е да имате работа с човек, който веднага ви обяснява кой е и как да се отнасяте с него.
Джоан Г. Робинсън
Ако беше твърде сигурна, че ще се срещне с нея, това ще е моментът, в който тя няма да дойде.
Джоан Г. Робинсън
Можете да пишете книги, но има само една книга, която наистина сте вие.
Джоан Г. Робинсън
Да не мисли за нищо - напоследък това се превърна в любимото й занимание.
Джоан Г. Робинсън
Свобода и празнота, колко добре! Не е нужно да говорите с никого, да се правите на учтив... не е нужно да се притеснявате за нищо...
Джоан Г. Робинсън