Добавено |
Децата приличаха на миниатюрни копия на родителите си и се държаха като мънички възрастни: почти не плачеха, не се оплакваха и не играеха. Всички са изминали много дълъг път. И те видяха твърде много.
Алън Грац
Нито едно от момчетата не учи за теста по математика, който проведохме днес, защото на никое от тях не му пукаше.
Алън Грац
Защото това беше нацистка Германия: побойникът, който намери най-болезнената ти рана и я боцка с пръчка.
Алън Грац
Какво си мислеха, тези малки немски деца? Виждали ли са животни, когато са ни гледали, или хора? Вече не бях толкова сигурен.
Алън Грац
Как да обясниш на някой друг защо нещо има значение за теб, ако няма значение за него? Как можете да изразите с думи как една книга се плъзга във вас и става част от вас толкова много, че животът ви се чувства празен без нея?
Алън Грац
Пеехме, докато вървяхме, всички ние, пеейки сто различни песни, а нацистите ни оставиха да пеем. Още една малка милост. Или може би и те са пропуснали начина, по който светът е бил преди войната.
Алън Грац
Беше лесно да видя най-лошото от човечеството, когато виждах само бруталност и егоизъм и тези хора ми показаха, че в света все още има добро. Дори и да го виждах рядко.
Алън Грац
Ако знаех какви ще бъдат следващите шест години от живота ми, щях да ям повече. Не бих се оплакала от миене на зъби, нито къпане, нито лягане в осем часа всяка вечер. Щях да играя повече. Разсмя се още. Щях да прегърна родителите си и да им кажа, че ги обичам. Но бях на десет години и нямах представа за кошмара, който предстои. Никой от нас не го направи.
Алън Грац
Ако знаех какви ще бъдат следващите шест години от живота ми, щях да ям повече. Не бих се оплакал от миене на зъби, къпане или лягане всяка вечер в осем часа. Щях да играя повече. Разсмя се още. Щях да прегърна родителите си и да им кажа, че ги обичам.
Алън Грац