 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Никое момиче не искаше татко и баба да страдат и да се чувстват виновни, защото може би тя е предала на сина си мистериозното зло, което кара любовта да бяга.
Милена Агус
Разбира се, ще продължа да споделям любимите си южни рецепти, точно както майка ми, баба и семейството ми споделяха през годините. И сега ще добавя малко по-леко докосване към някои от тези прекрасни ястия.
Паула Дийн
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Баба казваше, че ако искаш нещо да забравиш, то първо трябва добре да запомниш.
Катарина Масети
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Лавината, която удари купето, беше огромна. То се роди, когато баба ми изпусна чантата си, задържа се по чудо, когато в пилето бяха намерени трески, а сега се спусна в целия си блясък. Какви бяха тези проклятия! Звукът от колелата зад тях звучеше като тиктакане на часовник!
Павел Санаев
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Майка ми и баба ми ме научиха да се хващам за всяка възможност да напредна, но при това да ценя себе си.
Рийз Уидърспун
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Ако се страхувах - каза тя, - никога нямаше да започна. - Баба Ема Гейтууд
Бен Монтгомъри
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Баба му го беше възпитала като добър християнин и някой, който знаеше разликата между правилно и грешно.
Брад Тор
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тогава черешата на баба ми трябваше да бъде отсечена, защото по нея се появиха листни въшки, макар че, струва ми се, беше достатъчно да се отрежат листата. Когато децата получават въшки в училище, те просто ни подстригват, а не ни режат главите.
Паола Перети
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
За да достигне скорост на бягство, баба ми, както всеки космически кораб, ще бъде задължена да остави почти всичко зад себе си.
Майкъл Шейбон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Семейство Юришич плакаха през цялата нощ преди заминаването. Дядото, бабата, дъщерята и внукът. Щом погледна небоядисания таван и се сети за кутиите с латекс, които вече втора година стояха вдигнати горе, старият се разплака. Докато прибираше в шкафа току-що измитото джезве, старата си помисли, че никога повече няма да го вземе в ръце и също се разхълца. Дъщерята току повтаряше, че все пак животът е най-важен и не спираше да ридае, може би над собственото си твърдение. Внукът плачеше, защото всички плачеха и защото такъв беше станал обичаят. Конвоят вече седем пъти отлагаше заминаването и вече седем пъти семейство Юришич посрещаше последното утро и се прощаваше с дома си.
Миленко Йергович
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |