Добавено |
Храбрият избягва опасността, докато страхливецът безразсъдно и беззащитно се устремява към пропастта, която не може да забележи поради обзелите го страхове; по такъв начин той бърза срещу нещастие, което най-вероятно не е било предназначено за самия него.
Дени Дидро
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, - казваше тя. - Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата - това удължава клепачите, - но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната - не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" - сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор - това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе - това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. - Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
Струваше и се забавно да среща мъже, които не отправят еднозначни предложения. Не бързат да я отведат в леглото си. Не интимничат с искреността и.
Силвия Кристъл
Не бързай да помагаш на онзи, който не те е молил за това. Не тичай със съвет при онзи, който не ти го е искал. Цени себе си, своята дума, своите мисли.
Омар Хаям
Сънуваш ли красива жена - не бързай да се будиш!
Венцеслав Константинов
Човек винаги бърза да е щастлив, защото когато е страдал дълго, мъчно вярва на щастието!
"Граф Монте Кристо", Александър Дюма - баща
Ако не бързаш за никъде, значи никъде не те чакат.
Веселин Георгиев
Казват, че светлината била по-бърза от всичко. Това не е вярно - колкото и бързо да се движи светлината, тъмнината винаги е там първа и я чака...
Тери Пратчет
Не бързай, не бери грижи. Тук си само гост за миг. Затова спри и помириши цветята.
Уолтър Хейгън
Един хубав ден обаче нещо те пробужда. Филмът спира на пауза, а ти излизаш от киносалона и вдишваш дълбоко въздух. Отваряш широко очи и разбираш, че си спал. Животът е прекрасен, изпълнен с предизвикателства и безброй възможности. Вдишваш отново дълбоко и жадно, за да разбереш, че дори това не си правил през последните години. Поглеждаш очите на децата, тяхната усмивка, и разбираш, че те са "живи" също като теб в този момент. Осъзнаваш уникалността му, а времето е спряло и се е разширило, за да ти даде възможност да се огледаш наоколо спокойно, без да бързаш. Да решиш какво искаш, накъде да тръгнеш и да направиш своя избор!
Къде обаче остава времето, прекарано в непрогледност?
Как да го върнеш обратно? Има ме ли втори шанс да бъдем щастливи?
Оура Лов