 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Времето лети бързо, и ние сме само историци, които желаят да блеснат възможно по-ярко, преди да угаснат от вятъра, а дрехата е този блясък.
Джани Версаче
Телевизията беше моето хоби. Обичах блясъка. Обичах колко са горещи всички.
Анди Коен
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Пустинята се появи в полезрението... пясък и палми, начин на живот, който се въртеше около човешки същества без притежания или умения, които трябваше да разчитат на въображението си, за да измислят начин да накарат сърцата си да бият по-бързо или дори да ги задържат нормално темпо; да търсиш без чужда помощ скрит блясък светлина и да живееш с два сезона в годината вместо четири.
Ханан ал Шаих
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Победата на изборите все още може да бъде един от най-големите трепети в живота, но блясъкът на тази победа вече избледнява твърде бързо, за да отстъпи място на разочарованието.
Мойзес Наим
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Внимавай - когато славата ти хвърля блясък, твоите врагове имат предимство - дебнат в сянка.
Станислав Йежи Лец
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Блясъкът на чистия човек дразни единствено тези, в чиято душа цари мрак.
"Сърца от пепел", Силвия Кристъл
|
29
|
Споделяне
|
Добавено |
Ние създаваме твоите герои.
Ние създаваме твоите идеали.
Ние определяме твоя избор.
Ти само затвори очи и се отдай на блясъка на съблазанта и лъжата.
Твоя страх е нашата сила.
Оседлай егото си и вярвай, че си стъпил на върха на интелекта.
Не бързай да казваш, че имаш свободен избор, базиран на факти, чрез аналитично и логично мислене.
Ние определяме фактите.
Ние те информираме още с първия учебник.
Ние нямаме приятели. Имаме временни партньори.
Доверието ти често ще изпада в противоречия.
Инав
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
На човечеството са му нужни 30+ години, за да се събуди, след като красивата илюзия го повежда в посока заслепена с блясъка на лъжите. За съжаление 30+ години е вече късно, тъй като тази илюзия вече е начетрала нова, по-заслепяваща посока, водеща към по-блестяща пропаст.
Инав
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя имаше нужда да бъде прегърната. Блясъкът в очите и гаснеше с всеки изминал час. Нейното търсене бе стигнало предела. Изпитваше жажда, която да спаси душата и!
Радослав Гизгинджиев
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |