Цитати за болката

В тази категория има 2426 цитата, подредени в 243 страници.

ДОКАТО ТИ ЗАСПИВАШ
Докато ти заспиваш, някой плаче
на възглавница, облята във сълзи.
Друг е буден и изплашен,
и от страх не може да заспи.
Докато ти заспиваш, някой прави
най-страхотния си секс.
От онзи, дето белези оставя
и буди у съседа интерес.
Докато ти заспиваш и оплакваш
някой, който те е наранил,
някой друг за тебе плаче
и от болка не успява да заспи.
Мариян Димитров

Творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.
Юлия Леонтиева

Няма по-силна болка, от тази, която си причиняват влюбените един на друг.
Сирил Конъли

Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болка.
Блага Димитрова

Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова

Можем да разберем болката на някого, само ако споделяме една и съща реалност.
Елиф Шафак

Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав... Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжовното...
Дамян Дамянов

Аз се запитах дали така не възниква прошката - не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.
Халед Хосейни

Колко тежи един грам болка? Знае ли някой? Едва ли, но го усеща! Струва, точно колкото един грам надежда!
Анхело Марио

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Колийн Маккълоу