 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Музиката понякога е единственият начин да успокоим бурята, която бушува вътре в нас.
Чарлс Мартин
Някои жени са пристанища. Връщаш се при тях след всяка житейска буря. След всяко корабокрушение. След всяка безславна одисея. Други са безбрежия. Простори. Необятност. Пътуваш с тях по всички краища на живота. Бродиш по пътищата на страстта. Достигаш граници. Пресичаш хоризонти. И се опияняваш от илюзията, че си безсмъртен.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
|
27
|
Споделяне
|
Добавено |
Някои мъже са брегове. Пристанища. Спасителни острови. А други са ветрове. Буреносни облаци. Стихии. Жената има нужда от буря, която да разпилее мислите и. Но повече от всичко се нуждае от бряг, върху който да подреди света на чувствата си.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
За да си сигурен, че познаваш добре един човек, не трябва да изядете заедно цяла торба сол. Трябва да прекосите един до друг най-непроходимата гора. Да застанете рамо до рамо на ръба на най-бездънната пропаст. Да преплувате дълбините на гнева. Да съзрете светлина в най-непрогледната нощ. Да оцелеете и след най-опустошителната буря.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
|
26
|
Споделяне
|
Добавено |
Буря в чаша вода.
Холандска поговорка
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.
Харуки Мураками
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Най-високата степен на човешката мъдрост е способността да се адаптираш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки бурята.
Даниел Дефо
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
|
34
|
Споделяне
|
Добавено |
И след като бурята свърши, няма да си спомняш как си се измъкнал, как си успял да оцелееш. Дори няма да бъдеш сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, който е влязъл в нея. Това е всичко, за което е тази буря.
Харуки Мураками
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
В нейния глас сякаш звучеше и жегата на задушния ден, и прохладата на нощта, и плясъкът на вълните, и тихият роман на ручеите в планината, долавяше се и лекият повей на вятъра, и страшният вой на бурята - в песента на девойката сякаш всички природни стихии се вплитаха в една чудна, непостижима мелодия.
Марко Марчевски
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |