 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Хей, момче, защо избяга така? Защо не погледна в моите очи? Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб. Щях да отдам душата си, сърцето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм. Но ти не пожела, позорно избяга и забрави, че за теб само аз съм любовта. Една единствена съм на света и нямам равна в любовта. Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги, кажи? Не, аз зная не си, ясен си ми ти. Зная какво мислиш, зная какво очакваш. Хей момче, един за друг сме разбери, нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги. От деня, в който на този свят се появих, от тогава съдбите ни са слени в една. Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена. Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба. Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш. Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш, че си Бог. Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо, с годините обаче и любовта расте. Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях. Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа. Аз чакам те сега, силна като скала, чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш: "Ти си любовта"!
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
|
33
|
Споделяне
|
Добавено |
Еньо обърна кончето и се впусна по нея, като викаше задавено и глупаво:
- Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа.
Само една дума. Прошка не ща... Само това искам да ти кажа, че живота без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.
Елин Пелин
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Момичето
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
Дамян Дамянов
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Чакам те, защото вярвам в чудесата...
Пейо Яворов
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Аз ще живея с тези мънички минути, тъй дълго чакани и минали тъй скоро. Над тях ще тръпнат често мислите залутани, но нивга никому за тях не ще говоря...
Елисавета Багряна
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават всеки по своя път.
Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо - ала и с какво нетърпение! - да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне - и да остане, знам ли?
Дано всеки, който вярва дочака този час...
Винсент ван Гог
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек може дълго време да живее с парите, които чака.
Уилям Фокнър
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисля, че една от грешките, които правим в живота си, е да чакаме докато сме готови. Имам чувството, че човек никога не е напълно готов. Защото няма нещо такова като готов – има просто Сега!
Хю Лори
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Отиди след нея. По дяволите, не стой там, чакайки тя да ти се обади. Иди след нея, защото това трябва да направиш, ако обичаш някого. Не чакай от хората да ти дадат сигнал, защото може никога да не пристигне; не оставяй хората да ти се случват; не оставяй аз да ти се случа, или тя. По дяволите, тя не е телевизионно предаване или торнадо. Има хора, които може би щях да заобичам, ако се бяха качили на самолета или изтичали надолу по улицата или ми се бяха обадили, пияни, в 4 сутринта, просто защото имат нуждата да ми го кажат точно сега, и защото не могат да си позволят да съжаляват, ако не го направят.
Харви Милк
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |