 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Клинтънови представляват три десетилетия на демократическата партия, която е напълно сигурна, че ще получи гласа на черните, като същевременно не прави нищо, за да помогне на чернокожата общност в замяна.
Майло Янопулос
Животът е като пиано. Белите клавиши са любовта и щастието. Черно - мъка и тъга. За да чуем истинската музика на живота, трябва да докоснем и двете.
Константин Хабенски
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.
Джордж Оруел
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Наблюдавайки спрямо какво хората се отнасят черногледо, човек често открива какво им липсва.
Джордж Патън
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки избира своя цвят в живота. Някой - слънчево жълто, друг - облачно сиво, а трети - потискащо черно. Всеки от нас е отговорен за своя избор, и всеки живее в неговия цвят - свят...
Елчин Сафарли
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Разлиствам албума със старите, черно бели снимки. От там наивно и "като за снимка" ме засипват усмивки от отминали години. Как грижливо подреждахме снимките в албумите. Как снимахме с лентовите фотоапарати и трябваше да имаме огромно търпение да запълним цялата лента... После гледахме негативите за да видим получило ли се и ако изглеждаше наред, изваждахме снимките.
Всичко край нас се мени постоянно. Всеки ден слънцето огрява един нов свят. Онова, което наричаме рутина, е изпълнено с нови предложения и възможности. Днес някъде ни очаква съкровище. Може да е лека усмивка, може да е голямо завоевание - няма значение. Животът се състои от малки и големи чудеса.
Паулу Коелю
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Въпреки обичая на повечето бащи по онова време - додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите - Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. "Нека да добиват господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето." Анко Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.
Иван Вазов
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Розовите очила те правят черноглед.
Венцеслав Константинов
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |