 16
|
 Споделяне
|
Добавено |
Дамян Дамянов - Цитати
Дамян Дамянов (роден на 18 януари 1935 г. в Сливен, починал на 6 юни 1999 г. в София) е български поет. В тази категория има 32 цитата, подредени в 4 страници.
Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов
...Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре!...
Дамян Дамянов
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
...нещастието на човека е не в единствената му риза, а в ламтежа да има толкова ризи, колкото не би могъл да износи през целият си живот.
Дамян Дамянов
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Дорде умреме, ний сме ученици.
И този свят край нас е клас голям!
Отсъствия не извиняват там!
За всяка грешка пишат единица!
И цял живот ще си я носиш ти!
И ранна есен ще те връхлети,
ако във тебе младостта не свети.
О, ако можеш ти така живей,
че вместо теб - портрета да старей!
Дамян Дамянов
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща.
И тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
Дамян Дамянов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Дамян Дамянов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
...нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли страстите и чувствата. И за нея е останала само мъдростта. Тя идва чак когато са ти отишли пролетната нежност и лятното лекомислие.
Дамян Дамянов
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Момичето
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
Дамян Дамянов
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Спи сърцето в каменна обвивка,
буря тътне, стапя се тъга.
Донеси ми твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга.
Дамян Дамянов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
В човека само две неща не остаряват - очите и мечтите!
Дамян Дамянов
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |