Добавено |
Мога да управлявам Съединените щати, и мога да направлявам дъщеря си Елис, но не мога да правя и едното и другото едновременно.
Теодор Рузвелт
Жени се за дъщеря на развратник, но нему своята дъщеря за жена не давай.
Арменска поговорка
Питаш ме как се казвам... Благодаря ти, благодаря! Аз една година вече съм в този град, всеки ден - кажи-речи - сядам на тази пейка и досега никой не ме е попитал как се викам. Ама никой! Ти си първият и затова ти благодаря. Да си жив и здрав и на мойто положение - дай си боже - никога да не дохождаш!
Да съм гладен и жаден - не! Ако ме гледаш отвънка - всичко ми е пълно и равно. Дъщеря ми - женена, живее си в село, детето и - здраво, мъжът и - председател, синът ми е в министерството, дето се вика, първият помощник, инженер с диплома като чаршаф, с автомобил го вземат и връщат. Жена му - докторица, на заплата, къпят се в порцеланово корито. Яденето ми - ядене, креватът ми - креват, сам в стая и пак съм зле, зле и зле, та няма накъде! Ударил съм назад, отмалявам и се стопявам. Не ми се яде, не мога да заспя и все ми се въртят разни шашави работи в акъла, а пък няма на кого да кажа... Кажа ли - изнамират ме за луд.
Николай Хайтов
Много скоро открих, че скъпите дрехи и щедрите бакшиши отварят доста врати. Сервитьорите ме запомниха и дори и да намираха присъствието ми донякъде за странно, не го показваха и с удоволствие ме настаняваха на уединена маса в ъгъла, каквото бе желанието ми. Навярно си мислеха, че съм дъщерята на някой местен магнат или политик. Каквато и да бях, разполагах с достатъчно пари, което най-вече ги интересуваше.
Ришел Мийд
Любовта е дъщеря на Бога - дева на живота. Който се е домогнал до нея, той трябва да я пази като зеницата на окото си.
Петър Дънов
Че какво нередно има! Религиите са като реки: всички се вливат в едно море. Майка Мария олицетворява състраданието милостта, обичта и безусловната любов. Тя е личностна, но принадлежи на всички. Нищо че си мюсюлманка, пак можеш да я обичаш и дори да наречеш дъщеря си Мария.
Елиф Шафак
Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна.
- Не знаеш ли, че когато правиш подарък, вътре трябва да има нещо.
Малкото дете го погледнало с насълзени очи и промълвило:
- Но тя не е празна, татко. Аз сложих вътре целувки. Всички са за теб.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка. Не след дълго момиченцето починало при катастрофа.
Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си и дълги години всеки път, когато бил отчаян, отварял кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му.
Всеки от нас притежава по една златна кутия с целувки, подарени му от децата, семейството или приятелите му. На този свят няма по-ценна собственост от нея.
Някои неща не можем никога да върнем:
камък, хвърлен в океана, изречена дума, удобен момент за действие, обичан човек, който си е тръгнал, и приятелство, което е приключило.
"Скритият дар", Джериес Авад