 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Майски дъждове плащат дългове.
Българска поговорка
Шапка - средство да привлечеш вниманието и, в краен случай, да запазиш главата си суха от дъжда.
"Усмивките на модата", Любомир Стойков
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Можеш да считаш себе си за щастлив човек, ако слънчевите дни в душата ти са повече от мрачните, студените и дъждовните.
Силвия Кристъл
|
32
|
Споделяне
|
Добавено |
Мъж - като лайно на дъжд.
Българска поговорка
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията - слънце.
Българска поговорка
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Добрите хора страдат безнадеждно.
С очи открити ходят по земята,
прощават в любовта, обичат нежно
конете, вятъра, дъжда, децата.
Добрите хора красота жадуват.
От малкото доволни, с чест живеят.
Подаръци с последен лев купуват,
със жест да ги поднасят не умеят.
Добрите хора винаги ги мамят.
Утеха в добрината си намират.
Когато на света ги вече няма,
тогава ги и жалят, и разбират.
Иван Тренев
|
31
|
Споделяне
|
Добавено |
Нарисувай ми душата, мила, върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни. Нарисувай я засмяна
с пламнало чело и понякога с очи дъждовни. Нарисувай ми душата, мила, както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти). Вярвам също в погледа на времето и в оценката на яростта по безплодното лице на някой принц. Скрий платното с най-доброто в мен (не изтривай никоя голяма грешка) и ако душата си и аз загубя в път и сън към райските врати ти, платното свое, покажи ми, мила, нека в нея да се върна, в моята душа, (и при тебе също, ако зла магия ме е ослепила). Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа...
Иля Велчев
|
23
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога не вали дъжд от рози: ако искаме да имаме повече рози, трябва да отглеждаме повече от тях.
Джордж Елиът
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Дъждът е хубав, много хубав даже, ала когато завали навреме.
Евтим Евтимов
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |