 14
|
 Споделяне
|
Добавено |
Димитър Димов - Цитати
Димитър Тодоров Димов (25 юни 1909 - 1 април 1966) е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща е на писателката Теодора Димова. В тази категория има 23 цитата, подредени в 3 страници.
Достатъчно бе да я види спяща до себе си и това го успокояваше...
Димитър Димов
- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той.
- Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си... - отговори тя.
- Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!... Ти не виждаш, че се връщаш към мене, защото не можеш да вървиш по пътя си сам... Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене... И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.
Димитър Димов
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Тютюнът бе отровил еднакво и двамата! За какво им беше сега тази любов?
"Тютюн", Димитър Димов
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създава сам.
Димитър Димов
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Стори и се, че в душата и умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта.
Димитър Димов
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът е действие... борба... напрежение... Тъкмо в това намирам удоволствие.
Димитър Димов
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя беше много горда, за да покаже, че страда. Много пламенна за да се примири и много ревнива за да му прости.
"Тютюн", Димитър Димов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.
"Тютюн", Димитър Димов
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако изпушиш три цигари наред, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от 10 години бяха едни и същи.
"Тютюн", Димитър Димов
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
И когато я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея.
Димитър Димов
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |