 7
|
 Споделяне
|
Добавено |
Някои хора така усилено се подготвят за дъждовни дни, че не се наслаждават на днешното слънце.
Уилям Федър
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Отмъсти с доброта...
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Елиф Шафак
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!
Кирил Константинов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
За да чуете себе си, е необходимо да мълчите с дни.
Индианска поговорка
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
След тези два работни дни аз:
Ще чета любимите си книги, ще пия кафе, ще слушам музика и... ще залостя вратата.
Франк Синатра
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Обикновено ние търсим щастието в бъдещето, а го откриваме в миналото на дните си. Щастието е в таланта да усещаш и осмисляш неповторимостта и красотата на мига.
Кина Къдрева
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Доближава го и докосва с устни устните му. Този момент с бясна скорост се припокрива с всички моменти на безумие, моментите на тяхната любов. Миговете на първата целувка, боят с възглавници, неприятната любов на неприятните дни, изкачванията и спусканията на планините, вечната възбуда, изгубените илюзии, абсолютното, явното щастие, увисналото време, всичко е тук, все още в този миг, още по-силно от всякога, може би...
Давид Фоенкинос
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът не е дните, които са преминали; а тези, които са запомнени.
Пьотър Павленко
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
В наши дни, за да бъдеш оптимист, трябва да бъдеш ужасен циник.
Милан Кундера
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |