Добавено |
Каквото и да е пътят ни, какъвто и да е цвета или зърното на нашите дни, каквито и загадки да трябва да решим, за да останем живи, тайната на живота някак си винаги е свързана със събуждането и освобождаването на това, което е заспало.
Марк Непо
Дните се изплъзват бързо, както правят дните, когато се страхуваш от нещо.
Тара Уестоувър
Защото ако мъж отхвърли жена, тя се прибира и плаче няколко дни. Ако жена отхвърли мъж, той може да я изнасили и убие.
Карин Слотър
Сега не липсваше много: неверието и срамът от ранните дни вече бяха изчезнали, когато всяко влакно все още е убедено да бъде безсмъртно и отказва да го научи.
Джезуалдо Буфалино
В края на краищата тримата бяхме млади. Не ставаше въпрос само за удоволствието от плътта. Не, не беше толкова просто. Месото се задоволява лесно. Това е ненаситното сърце, сърцето, което трябва да обича, да се отчайва, да гори с всякакъв огън... Това искахме. Да гори, да се консумира, да погълне дните ни, както огънят поглъща гората.
Ирен Немировски
В наши дни самотата е новият рак - срамно, смущаващо нещо, навлечено върху себе си по някакъв неясен начин.
Гейл Хъниман
Не позволявайте чувствата на безнадеждност и безпомощност да ви ожвесточат. Всеки от нас може да има празни дни.
Глен Кук
Рядко ходех на училище. Седем пъти в месеца, понякога десет. Най-голямото нещо е, че си тръгнах три седмици подред и запомних това време като поредица от еднакви незапомнящи се дни.
Павел Санаев
Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини от другата страна; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигаха и отпускаха в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океана в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и лунната светлина е неговите сънища. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго, когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни.
Йон Калман Стефансон