 8
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всеки да следва собствената си съдба, да избере посоката си, да открие кладенците си, да полее цветята си и ако осъзнае, че е сгрешил пътя, да се върне обратно и да съгради отново дома си. Не се страхувайте да започнете отново.
Хорхе Букай
Всеки от нас има такива моменти в живота си, които тестват смелостта му. Довеждането на деца, например, в къща с бял килим е един от тях.
Ерма Бомбек
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Не е толкова жалко, ако човек се лиши от пари, дом и имение - всичко това не принадлежи на човека. Но е жалко, когато човек загуби истинската си собственост - своето човешко достойнство.
Епиктет
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Целомъдрената съпруга трябва да се показва пред хората единствено с мъжа си, а когато него го няма да си остава невидима, седейки си у дома.
Плутарх
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.
Жул Ренар
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
|
34
|
Споделяне
|
Добавено |
Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност.
Паулу Коелю
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато казах на баба, че ще заминавам, тя цяла вечер не продума. На другия ден ме извика в градината. Приседнала под дървото, което дядо ми засадил при моето раждане.
- То... свят широк, чедо. Безкраен. - тъй думаше баба докато обираше ябълките от земята. Места за живеене - бол. Но помни, че родината е една. Четири стени и два куфара къща не правят. От мен да го знаеш.
Галя Кутулева
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Никой мъж не може да се нарече либерален, или радикален, или дори консервативен застъпник на честната игра, ако работата му зависи по някакъв начин от незаплащането или ниското заплащане на женския труд в дома или на работа.
Глория Стейнъм
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща - казваше Соня. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството и, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Фредрик Бакман
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |