Добавено |
На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият - самата природа. На нея именно са и известни всичките пороци, измъкващи се от закона.
Дени Дидро
ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА
Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
Димчо Дебелянов
Тишина. Рано сутрин и късно вечер. Тишина между двама души, които се обичат. Излизане извън рутината. Да изненадаш сам себе си. Чаша ароматен чай, може и вино или пък коняк. И някой, който с тихи стъпки влиза у дома и прошепва "прибрах се". Когато поискам да съм по-добра. Към себе си, към другите, към нещата, които са ми важни. Когато усещам, че съм цялата любов. И очакване. Това е, което ме вдъхновява. Истинските хора и "малките" неща. Любовта - към себе си, към другите, към живота.
Мария Василева
Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.
Петър Дънов
- Знаете ли какво е приятелството? - попита той.
- Да - отвърна циганката. То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепера.
- Двама, души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай.
Виктор Юго
Двама души могат да спят в едно легло и пак, щом затворят очи, да са сами, нали разбираш за какво ти говоря?
Харуки Мураками
Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.
Ерих Мария Ремарк
Усещах, че ставам своята противоположност. А човек най-страстно се стреми да постигне своята противоположност. Дали любовта отмахваше вътрешните ми граници? Или вродената ми склонност да противореча ме променяше така? Не зная, но тоя неуловим млад човек ми съдействаше да уловя себе си. Не той ми харесваше, а аз сама се харесвах такава, каквато ставах в близостта с него. Чрез тая алхимия се постигаше най-хубавият ми образ. Може би истинският ми образ. Никога не съм била тъй единна и цялостна, както в миговете, когато бяхме двама с него. За нищо на света не исках да го изгубя, за да не изгубя себе си, тъкмо се бях намерила. Без него аз бях една неосъществена възможност. Само там, в неговия поглед, аз виждах себе си, каквато исках да бъда.
Блага Димитрова
За тъгата нужни са двама: ти и някой, който да ти липсва.
Горан Тадич
Неизбежната и тъжна истина е, че винаги, винаги можем да живеем без другия... Винаги! Има двама души, които трябва да са наясно с това: Аз и този, който е до мен.
Хорхе Букай