Добавено |
Да позволиш на някого да си тръгне, не означава да го загубиш. Връзката между двама души е само тяхна и никой не може да застане между тях - нито времето, нито разстоянието, нито религията.
"Пчелата", Оура Лов
Ако двама врагове си имат общ противник, това разпалва още повече взаимната им ненавист, защото не искат да си поделят победата над своя неприятел.
Станислав Йежи Лец
- А каква е тайната на истинската любов?
- Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Тя идва от контакта на човек с Бог и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Физическата любов е с прегръщане, с целувка, а идеалната може да бъде отдалеч, от разстояние. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно. Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната, а тя - на Божествената.
- Ако не сме приложили човешката любов, как ще приложим Божествената, за която се изискват големи жертви?
- В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бог. Всяка любов, която издига човека, идва от Бог и носи светлина, топлина и свобода. Когато двама души се обичат, те отправят импулс към нещо велико в целия космос. Смисълът на живота се състои в това да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Престъпление е, че искаме да сложим любовта в окови. Ако обичате някой човек, оставете го свободен! Истинската любов разширява човешката душа. Човек ревнува, защо то не подозира, че всичко, от което се нуждае, е вътре в него. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Радвайте се на любовта и не пресмятайте кой, колко и как обича. Щом любовта се проявява, няма престъпление. Любовта е новата религия на света. В по-добрия свят любовта е естествен закон. Тя е силата да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Тя приема, разбира, лекува. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност. Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта е съпътствана от вяра и доверие, тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията. Любовта е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като на духовно същество, възниква духовна любов. Тя е способна да преобрази отрицателното в положително, носи хармония, разбиране и доброта в общуването. Там, където има чиста духовна любов, е невъзможна враждебност, ненавист и гняв. Ако не осъзнаем своята собствена ценност, не можем да обичаме искрено и ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите.
Оура Лов
Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно...
Никос Казандзакис
Където двама се помиряват, там третият се оказва глупак.
Карол Ижиковски
Разговор с умна жена напомня игра на зарове - и двамата хвърлят само шестици.
Венцеслав Константинов
Опасно е да изпитваш толкова силна потребност от някого. Ти се опитваш да го спасиш, а той се надява да успееш. Вие двамата сте истинско бедствие.
Джейми Макгуайър
Тютюнът бе отровил еднакво и двамата! За какво им беше сега тази любов?
"Тютюн", Димитър Димов
Щом двама души се обичат, никой не може да им направи зло.
Петър Дънов
Миг като вечност
Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чаках.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.
Георги Константинов